9 dic 2011, 17:26

Аз не смея 

  Poesía » Otra
532 0 1

Да ме запомниш си мечтая,

когато нежно гукахме си двама.

Като птиче беззащитно мило,

на кравайче в скута ми се свило.

 

Играех с теб и хубаво ми беше,

и с радост гледах как растеше.

Ти възмъжа и времето летеше,

за мене старостта достойна беше.

 

Сега си пъпка разцъфтяла

с ухание на свежест и омая.

Да те прегърна аз не смея,

с дъха на старостта живея.

© Катерина Пиринска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??