Аз нямам въпроси...
Сега са излишни въпросите, и няма да питам,
Господи, колко пред мене са дните и нощите,
и колко все още така ще боли, сама разбирам,
не помагат сълзите, и крясъците на птиците.
Потичат сълзи, като сезон се изнизват очите.
В душите на птиците е все така небесно и светло,
когато в съня си раздират небето с крилете,
когато приплакват в летежа политнали тихо.
Във тишина се раждат мъглите край старите замъци,
и все така в тишина дните умират във нощите.
Когато се будят обагрени в алени крясъци спомени,
пак в тишината заспиват и чезнат непробудени...
Аз нямам въпроси, животът е време, не отговор.
И тръгвам след сивият вятър смразил и сърцето ми,
да можех със длани да галя небето, когато е синьо,
и вятърът леден от мен да си иде завинаги...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
много е хубав стиха ти, Джейни!
-
Много хубав стих! Дано намериш начин да погалиш синьото небе!
-
Много хубав стих, Джейни!!! Поздрави!!!
-
Написах нещо преди няколко дена и искам да го публикувам, като коментар за този стих:
Не бързай, моля те! Поспри!
Остави ме въздух да поема!
Животе, чакай! Не лети!
От раните да се съвзема...
Поздрави Джейни за хубавия стих!
-
Харесва ми, малко е тъжно, но си заслужава 6-цата
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
