Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
21 dic 2006, 5:22

Аз нямам въпроси... 

  Poesía
702 0 5

Сега са излишни въпросите, и няма да питам,
Господи, колко пред мене са дните и нощите,
и колко все още така ще боли, сама разбирам,
не помагат сълзите, и крясъците на птиците.
Потичат  сълзи, като сезон се изнизват очите.
В душите на птиците е все така небесно и светло,
когато в съня си раздират небето с крилете,
когато приплакват в летежа политнали тихо.
Във тишина се раждат мъглите край старите замъци,
и все така в тишина дните умират във нощите.
Когато се будят обагрени в алени крясъци спомени,
пак в тишината заспиват и чезнат непробудени...
Аз  нямам въпроси, животът е време, не отговор.
И тръгвам след сивият вятър смразил и сърцето ми,
да можех със длани  да галя небето, когато е синьо,
и вятърът леден от мен да си иде завинаги...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много е хубав стиха ти, Джейни!
  • Много хубав стих! Дано намериш начин да погалиш синьото небе!
  • Много хубав стих, Джейни!!! Поздрави!!!
  • Написах нещо преди няколко дена и искам да го публикувам, като коментар за този стих:
    Не бързай, моля те! Поспри!
    Остави ме въздух да поема!
    Животе, чакай! Не лети!
    От раните да се съвзема...


    Поздрави Джейни за хубавия стих!

  • Харесва ми, малко е тъжно, но си заслужава 6-цата
Propuestas
: ??:??