Когато се пробудят

                    чувствата

                    като диви реки,

                    излели потоци

                    скръб и гняв

                    в сърцето на орел -

                    спомни си

                    за мен!

                    Аз още помня

                    протегнатата ръка,

                    подхвърлената просия,

                    жалкия клисав хляб,

                    замесен от теб

                    за моите приятели.

                     Аз още помня,

                     когато слизаше в сумрака

                     по пътищата на враговете,

                     когато в домовете влизаше,

                     за да гасиш всяка светлина!

                     Сега

                     премини оттатък

                     и не забравяй,

                     че босите нозе

                     сякаш казват:

                     "Далече стигнахме.

                      Дано не свършва

                      Пътят."