Dec 16, 2020, 9:53 AM

Аз просто съм човек... 

  Poetry
651 4 10

Аз просто бил съм винаги човек,

човек със свойте страсти и неволи.

Понякога добър, а друг път – не,

готов и да мълчи, но и да спори.

 

С усмивка съм посрещал утринта,

в терзанията нощни съм се мятал.

Попивал съм от майска светлина

и в ноемврийски дъжд безспир съм плакал.

 

Отвътре съм умирал всеки път,

щом болка видя в погледи човешки.

Замръквал на сиротен кръстопът,

изпивал чаши с изцедени грешки.

 

Аз просто бил съм винаги човек

с едно сърце, готово все да моли.

Не търсех хляб, душата в мен зове

към необятни приказни простори!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??