16 дек. 2020 г., 09:53

Аз просто съм човек... 

  Поэзия
652 4 10

Аз просто бил съм винаги човек,

човек със свойте страсти и неволи.

Понякога добър, а друг път – не,

готов и да мълчи, но и да спори.

 

С усмивка съм посрещал утринта,

в терзанията нощни съм се мятал.

Попивал съм от майска светлина

и в ноемврийски дъжд безспир съм плакал.

 

Отвътре съм умирал всеки път,

щом болка видя в погледи човешки.

Замръквал на сиротен кръстопът,

изпивал чаши с изцедени грешки.

 

Аз просто бил съм винаги човек

с едно сърце, готово все да моли.

Не търсех хляб, душата в мен зове

към необятни приказни простори!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??