Mar 8, 2006, 6:01 PM

Aз просто закъснях 

  Poetry
868 0 13

От бялата завеса на годините
от болката във нощите ,
от горестта на хиляди желания,
направих път за любовта си.
И просто замълчах от страх.
Да не нараня нозете си,
да не сторя грях,
да бъда все онази  същата
която бях или не бях...
Не достигнах далечен бряг.
Уплашена и мълчалива...
животът ми е  длан
с длетото на надеждата изваян.
Сега разбирам, че пропуснах,
което ден и нощ копнях.
Аз просто закъснях...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??