8.03.2006 г., 18:01 ч.

Aз просто закъснях 

  Поезия
867 0 13

От бялата завеса на годините
от болката във нощите ,
от горестта на хиляди желания,
направих път за любовта си.
И просто замълчах от страх.
Да не нараня нозете си,
да не сторя грях,
да бъда все онази  същата
която бях или не бях...
Не достигнах далечен бряг.
Уплашена и мълчалива...
животът ми е  длан
с длетото на надеждата изваян.
Сега разбирам, че пропуснах,
което ден и нощ копнях.
Аз просто закъснях...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??