Аз съм кучка. Паля цигара и тишината трепери...
Аз съм кучка - вия срещу луната, съкрушена от
собствените си изневери.
Аз съм кучка - пияна от дните човешки в кучешки
облик живея и за Лунните нощи вълчи песни пея.
Аз съм кучка, а часовника тиктака сякаш за последен път,
пристъпва тихо в мрака булка, носеща на дявола знака.
Боже... огледало е било... мътно е съзнанието.
Ръцете, обагрени с кръв от разбитите ми устни...
прехапани до смърт и кървавите капки са безвкусни.
Аз съм кучка. Пес бездомен, скитащ се в света погромен.
И няма ден, и няма нощ - в кучешките дни всичко е пир и разкош. ...