7 feb 2007, 23:03

аз съм кучка 

  Poesía
1769 1 5
Аз съм кучка. Паля цигара и тишината трепери...
Аз съм кучка - вия срещу луната, съкрушена от
собствените си изневери.
Аз съм кучка - пияна от дните човешки в кучешки
облик живея и за Лунните нощи вълчи песни пея.

Аз съм кучка, а часовника тиктака сякаш за последен път,
пристъпва тихо в мрака булка, носеща на дявола знака.
Боже... огледало е било... мътно е съзнанието.
Ръцете, обагрени с кръв от разбитите ми устни...
прехапани до смърт и кървавите капки са безвкусни.

Аз съм кучка. Пес бездомен, скитащ се в света погромен.
И няма ден, и няма нощ - в кучешките дни всичко е пир и разкош.
Погледат е натежал... обхожда градът заспал.
Ръцете кървави, не трепват дори, няма... тях не ги боли.
Метаморфоза... край и ковчег. Погребение не искам,
на клада нека горя... Кучките не ги погребват... не жалят за тях...
Нека ме има... кучката родена от грях.

© Симона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина е страхотно стихчето
  • Стихът е уникален.Много ми хареса
  • Страхотно е!
  • Сигурна съм, че ще се намери намордник и верижка и за теб, скъпа , не са нужни чак погребения
  • "Паля цигара и тишината трепери...
    съкрушена от собствените си изневери."
    "Ръцете, обагрени с кръв от разбитите ми устни...
    прехапани до смърт и кървавите капки са безвкусни."

    Много добри попадения!
Propuestas
: ??:??