Тя дори не погледна тревата.
Беше шепот на жадно зелено...
Легна тръпнеща с гръб към земята.
Цветен смут се завихри във мене.
Той пристъпи с нескрита готовност.
Глътка въздух... закърпих с въздишка.
Луда страст избуя. Без виновност.
Вече знаех, че тя е излишна.
Под телата тревата скимтеше...
Притаена, стоях зад дървото.
Малка светла измислица беше!
Гледах приказка, с автор - Живота. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up