15 июн. 2010 г., 15:20
Аз, тя и той
Тя дори не погледна тревата.
Беше шепот на жадно зелено...
Легна тръпнеща с гръб към земята.
Цветен смут се завихри във мене.
Той пристъпи с нескрита готовност.
Глътка въздух... закърпих с въздишка.
Луда страст избуя. Без виновност.
Вече знаех, че тя е излишна.
Под телата тревата скимтеше...
Притаена, стоях зад дървото.
Малка светла измислица беше!
Гледах приказка, с автор - Живота.
После тръгнаха двама към здрача.
Не попитах какво ще се случи.
Чух ги, слели се в ласка, да плачат.
Бяха влюбени улични кучета.
© Мария Панайотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Мари, тук ми взе сърцето♥️!
-
Много изненадващ, но мил коментар! Благодаря, Славяне!
-
Поздрав! Само една забележка, не е честно, Вие имате голям талант, а в симбиоза с опита става нещо страшно! "Не пишете повече толкова добри неща, моля Ви!"
-
Отново ласка от Ласка! Благодаря ти, мила!
-
!
хубаво
-
Благодаря ти за това "още" като очакване от мен, Веси! Ще се опитам да то го дам! А на Марина благодаря за букетчето от удивителни!Хубав ден, момичета!
-
!!!
-
И този стих е много хубав...Препрочитам го и всеки път откривам нещо ново. Очаквам още...
Поздравления!!!
-
Руже, усещам приятелската топлина в думите ти! Прегръщам те с обич и с надежда в бъдещите ни срещи тук и в реалния живот!
-
Великолепие! Така се радвам, че си тук!!!
-
Аз отговарям от началито до края на стихотвореноето, мила! След това отговорността оставям на твоето въображение! Изпращам ти усмивки!
-
Хареса ми от началото до края...и след него.
-
Поздрави със слънчева благодарност за Никол, Алена, Дочка и Магдалена! Идвайте пак момичета,дано успея да оправдая изключителното ви внимание със следващите си публикации!
-
невероятно хубаво...
-
Аплодисменти!Впечатлена съм!
-
Много ми хареса!
Не бях влизала скоро. Открих още някого, когото ще следя с интерес. Благодаря за удоволствието! -
...разкази с неочакван край...вълнуващи са...
-
Добре си дошла на моята страничка, Роси!Хубаво начало за деня ми са твоите думи!Благодаря ти!
-
Увличащ, красив стих, с неочакван финал - ето, това най-много ме впечатли в тази творба.
Поздравления! -
Пак съм пропуснала гостите си и понеже не мога персонално, ще ви поздравя заедно: Прегръщам те,Нели, за твоето добре дошла и за това, че си избрала да цитираш най-силната метафора,на теб Земеделецо благодаря, че си приел като творческа задача провокацията и че ме поздравяваш с "Песента на старото куче" - чудесен превод!!!,Петенка, много приятно ми стана от заканата ти, че пак ще ме следиш!,а аз обещавам да продължавам да ти разказвам приказки от живота,Ваня,думите ти ме направиха щастлива - ще се постарая да ги заслужа с публикациите си,а на Ангел и Гери благодаря за присъденото майсторско звание и за аплодисментите!
-
Свежо и хубаво. Аплодирам.
-
Много!!!
Харесва ми когато автора крие имената на героите си до края...
Поздравления за майсторското изпълнение! -
Ех, този Живот!!!Добър автор е щом е създал такъв поет, като теб!Поздрави!
-
"Гледах приказка, с автор - Живота"
Отнася се за всички живи твари!
А аз ще те следя, да знаеш!
-
Абе рекох ти аз че провокираш:
Песента на старото куче
/по В.Т. Тихвинский /
Старо съм куче от съмнителна порода.
Не съм удобен на подпийналото братство.
С усмивка тъпча своите несгоди,
а мислите ми - те са светотаство...
Моята гордост, цирей на муцуната,
разстъпкана е от високи токчета...,
а възрастта ми зряло-пълнолунна
отива си със вой и многоточия...
В живота си какво ли не опитах.
На глутницата и водач съм бил.
Те, птиците, наесен си отлитат...,
а сивотата ми изпива силите...
В следите си вървя... и все самичък...
До кръв ги мразя и общинските скопци...
А днес, ей там, едно щастливо птиче
в Христов венец сърцето си заби...
Зем. -
Глътка въздух... закърпих с въздишка.
Луда страст избуя. Без виновност.
Добре дошла от мен, Мария! -
Радвам се, че съм те докоснала с написаното! Благодаря, че се отби!
-
хареса ми!
-
А защо не?...
-
За тебе са специални и са така усмихнати, че обещават това между нас да прерастне в приятелство!!!
-
А на мен няма ли благодарност?
-
Имала съм нови гости в страничката си! Благодаря ви за коментарите и за топлината в тях, приятели:Венци, Плами,Зем и Светлана! Много сте мили!
-
Има стихове, след които на мен като читател ми остава приятното усещане за вълшебство. Този е от тях. Благодаря Ви
-
После що виели слещу луната - ами да се похвалят! Ей за тая страна на нещата не се бях сещал - благодаря ти за идеята! Зем.
-
Впечатли ме стихът ти, особено неочакваният финал!
-
Харесах и аз! Поздрав!!!
-
прочетох и това и предното вчера , но сега имам време да ти кажа Добре дошла!
-
Вече сте погледнали и новото ми стихотворение и сте оставили отзиви, които ме правят щастлива! Благодаря за добрите думи,Доре, за проникновения прочит, Яки, а на теб,Краси, за поетичния бисерен поздрав!
-
Кучета значи...
При хората всичко е така сложно. Хареса ми, не само финалния стих!
Поздрав!
УИЛЯМ ЙЕЙТС
1865- 1939
ЛЕДА И ЛЕБЕДЪТ
Внезапен удар. И над нея бият
крила огромни, тъмен пух лежи
на скута й — с клюн сграбчил гола шия,
гърди в гърди той здраво я държи.
Как да отблъснат тези тръпни пръсти
от скута слаб пернатия разкош?
И как плътта под тласъците гъсти
на туй сърце да не изгуби мощ ?
Потръпват слабините, и се срива
стената, лумва кула като факла,
загива Агамемнон. В този плен
на кръв въздушна, в мъдростта му жива
и в силата — дали се е облякла,
дорде я пусне клюнът изнурен?
Превел:Александър Щурбанов -
Хареса ми. Особено двусмисления финал накрая - напълно изненадващ в буквалния смисъл и напълно предвидим в преносния.
Майсторка си! -
я! твърде доволно е при теб
п.п. харесвам изненадващи финали.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Дано откриеш и други, които заслужават да им подариш сърце!❤️