Врабецът кацна на върбата,

изпръхна с тяло, сетне полетя,

но друго бе решила днес съдбата

за тази клета порцеланова душа.

Затуптя сърцето с темпове стихийни,

за миг замръзна птичката горка

и усети как над мен и нея висне

търпеливата захватка на Смъртта.

С участта си вече примирена,

последно сбогом взима тя - 

със своя дом - върбата разклонена,

и спомен за просторни небеса.

Но в този миг безкраен

заражда се зловещ въпрос.

"Ето - птичката в капана е,

ето - давам ти я на поднос."

Но Ти сякаш мене чакаш,

последна дума сякаш имам аз -

да проявя отсъденото от съдбата,

да действам с предопределеността.

За миг загубил вяра, 

примката отпускам с длан,

но с тайна сила в мен узрява

величието на тоз объркващ план.

Сбогом на тъгата казвам,

хлопвам заредения капан..

.. И мигом с птичката политаме,

окрилени от Смъртта.

2012г.