Врабецът кацна на върбата,
изпръхна с тяло, сетне полетя,
но друго бе решила днес съдбата
за тази клета порцеланова душа.
Затуптя сърцето с темпове стихийни,
за миг замръзна птичката горка
и усети как над мен и нея висне
търпеливата захватка на Смъртта.
С участта си вече примирена,
последно сбогом взима тя -
със своя дом - върбата разклонена,
и спомен за просторни небеса.
Но в този миг безкраен
заражда се зловещ въпрос.
"Ето - птичката в капана е,
ето - давам ти я на поднос."
Но Ти сякаш мене чакаш,
последна дума сякаш имам аз -
да проявя отсъденото от съдбата,
да действам с предопределеността.
За миг загубил вяра,
примката отпускам с длан,
но с тайна сила в мен узрява
величието на тоз объркващ план.
Сбогом на тъгата казвам,
хлопвам заредения капан..
.. И мигом с птичката политаме,
окрилени от Смъртта.
2012г.
© Ангел Все права защищены