Oct 16, 2011, 11:49 AM

Аз все още сънувам, че съм стряха 

  Poetry » Phylosophy
673 0 16

Рисува фигури камшикът на умората

по дългата страна на хоризонта.

И се скъсява времето за ползване

във форма на въпроси и на отговори...

 

В изгубения смисъл на доверието,

когато премълчаното е в повече

се крие нещо повече от грешка

и нещо повече от премълчан въпрос.

 

На птиците крилете отлетяха

във друго време и във друго измерение.

Аз все още сънувам, че съм стряха.

А после... Може би... Те ще сънуват мен.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??