16 oct 2011, 11:49

Аз все още сънувам, че съм стряха 

  Poesía » Filosófica
695 0 16
Рисува фигури камшикът на умората
по дългата страна на хоризонта.
И се скъсява времето за ползване
във форма на въпроси и на отговори...
В изгубения смисъл на доверието,
когато премълчаното е в повече
се крие нещо повече от грешка
и нещо повече от премълчан въпрос.
На птиците крилете отлетяха
във друго време и във друго измерение.
Аз все още сънувам, че съм стряха.
А после... Може би... Те ще сънуват мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??