Sep 29, 2009, 10:48 AM
Аз знам...
Аз знам, че в теб прибоят боботи
с вълнàта на отминали мигове,
и клетките в тебе разпръсква на пяна -
сълзи по скали андезитени...
Аз знам, че не искаш и мен да боли
от болката дива в гръдта ти,
в очите ни няма скрити сълзи,
щом дланта ми е свита в дланта ти.
Аз знам, че делим любовта ти с морето,
и съня ти безспорно делим,
съперник достоен е - цели в сърцето,
но на брега му прегърнати с тебе стоим.
© Валка All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Сърцето камък, ама душата стихия.Супер си Валке!
-
Благодаря ви!
Марко, не, не съм!Сърцето-камък!
-
Прекрасен стих, Русалке.Силен и бушуващ като морето.Поздравявам те!
<img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
Хей, ти да не си влюбена? Я се стегни малко! -
Влюбена си, Валка, не спирай! Красив е брегът ти.
-
Поздравчетаа
-
Благодаря ви за поздравите и прекрасните коментари!
-
Вълната на миговете... неотминаваща е! - Просто пяната и е различна - от кротко-стелеща се - да цунамена, Валка*...
-
...а морето понякога закачливо си пръска стоящите там със морски шеги...
-
Прекрасно!
-
На брега на сърцето е топло и уютно!
<a href=http://www.youtube.com/watch?v=9eLjnQehZlw>Прегръдка, Валка!!</a>
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Шестичка!