В душата място има
Крачка по крачка, година след година
животът приближава своя край,
но душата мъдра спомени скрила,
настанила ги мило, като във рай!
На всеки е дала име на цвете
и всичко за него вече тя знае,
кога ще порасне и дали ще свети,
ароматно красиво до края!
Така из безкрая, в себе си носи,
тази от нас сътворена алея,
а ние не трябва никога боси,
в страх и болка да живеем.
В душата място за спомени има,
тя за това е безсмъртна, нали,
защото за нея, те са гориво,
не свършващо никога почти!
Трябва със нея да сключим облог,
нека се грижи за нашата алея,
а двама с тебе в достоен живот,
нови цветя ще засеем!
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пепи, много ме направи щастлива, нека този ден те зареди с прекрасни емоции!
-
Сърдечно ти благодаря, Самовила, че коментира стихът. Прекрасна събота ти желая.
-
Без спомени животът не е живот.
Много е хубаво! -
Много хубав и позитивен стих. Особено последния куплет е изпълнен със светлина.
-
Радвам се, когато те видя на страничката си, Младен, коментарите ти ми носят радост и когато ми е тъжно си ги прочитам! Благодаря ти, че постави стихчето в любими! Спорен ден!
-
Спомените са олтарът на вечността. А душата е част от нея!
Чудесен стих, Миночка! Зигфрид е абсолютно прав. -
И аз ти се радвам, Зиги, страхотно момче си! Бъди щастлив! Благодаря ти!
-
Прекрасно е! Безсмъртната душа с топли спомени… красота! Радвам ти се, Миночка, много! Ама ти го знаеш! 🌸🌺☀️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
