-
Направена съм от дълбоки корени
вклинени в древна кръв-земя.
Мислите ми са ушити малки спомени,
душата ми е вечната полу-сълза.
Денят ми е прощално навечерие
и срещите ми с другите са кратки,
откраднати от гордо полу-себе-си
в едни очи от огън дръзко хладки.
Живея в Никога и Винаги безвремие
и временно прощавам всички грехове,
но неспособна съм на собственото опрощение
над минала любов завързаните ветрове.
Над очите ми „блести” венец… от тръни.
Не става моето лице за милване.
И през всичките полу-открити рани,
ти видя, че още ставам за обичане…
© Рая Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Докато я намеря тази чертичка къде я четох... Не обезглавявай хубавото си нещо така, да му сложиш заглавие.
И... добре дошла
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Заглавията винаги са проблемни при мен..