- - стих: от irrrene (Рая Георгиева)

10.01.2015 г., 14:47 ч.

Поезия

571 0 2

Направена съм от дълбоки корени

вклинени в древна кръв-земя.

Мислите ми са ушити малки спомени,

душата ми е вечната полу-сълза.

Денят ми е прощално навечерие

и срещите ми с другите са кратки,

откраднати от гордо полу-себе-си

в едни очи от огън дръзко хладки.

Живея в Никога и Винаги безвремие

и временно прощавам всички грехове,

но неспособна съм на собственото опрощение

над минала любов завързаните ветрове.

Над очите ми „блести” венец… от тръни.

Не става моето лице за милване.

И през всичките полу-открити рани,

ти видя, че още ставам за обичане…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.