Няма да се запиша в школа по танци.
Привечер е страшно - бездомните кучета
чакат на спирката - ненаяли се с огризки
от бързи закуски и изпросена милост.
Няма начин да ги прогоня с ритници по хълбока,
гледат ме, без да мигат - да ме запомнят.
Свирката, дето само те чуват, е безподобна-
пъдя страха си, сгушен под шлифера тънък.
Няма да има танци, две напред и встрани -
щрихи в налудна картина без екзерсис
за темпо ритъм в глухата тишина.
Паяжина от лед е замрежила зимното разписание. ...