Няма да се запиша в школа по танци.

Привечер е страшно - бездомните кучета

чакат на спирката - ненаяли се с огризки

от бързи закуски и изпросена милост.

Няма начин да ги прогоня с ритници по хълбока,

гледат ме, без да мигат - да ме запомнят.

Свирката, дето само те чуват, е безподобна-

пъдя страха си, сгушен под шлифера тънък.

Няма да има танци, две напред и встрани -

щрихи в налудна картина без екзерсис

за темпо ритъм в глухата тишина.

Паяжина от лед е замрежила зимното разписание.

Бавят се и закъсняват не само тролеите.