* * *

Jul 24, 2012, 10:17 PM

Poetry » Other

569 0 0

На маса сам седи,
с наведена глава
човекът,
глътките в чашата си брои
и отражения,
и сенки.
Все тих, все сам,
в главата му часовникът
тик-така,
зазидал се е със стена
от шума, глъчта
на ресторанта.

Унася се в самотния си ритъм.
Изгубва се в празнични гърмежи.
Сърцето му става композитор
на тежък стон от каменни копнежи.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works