БАБА МАРТА
Сърдито, начумерено небе -
вилнее безпощадно и кълне.
И рони сълзи ледено студени
от облаци, печално почернели.
А вятърът щурее си на воля,
не съжалява никого в неволя.
Поваля и руши каквото види
и гледа кой ще му завиди.
Дърветата извива, чупи клони,
присмива се на техните поклони.
И наслаждава се на песента си дива ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up