Баба Марта

19.03.2008 г., 12:15 ч.

Поезия

5.0 / 4

968 0 6

БАБА МАРТА
Сърдито, начумерено небе -
вилнее безпощадно и кълне.
И рони сълзи ледено студени
от облаци, печално почернели.
А вятърът щурее си на воля,
не съжалява никого в неволя.
Поваля и руши каквото види
и гледа кой ще му завиди.
Дърветата извива, чупи клони,
присмива се на техните поклони.
И наслаждава се на песента си дива ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Блусия - Скритата сила
Фееричен миг

На Йо Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди. Светът застива в кълбовидна маса, б...
Пазете я жива

> ...а дъщеря ми – само петгодишна, > шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!" > > Елица Кръстев...
И после ще се влюбя

Със лятото замина надалече... Сърцето си след тебе аз заключих. Не се оказа любовта ни вечна, на дум...

Още произведения »