Mar 10, 2017, 12:21 PM  

Балада 

  Poetry » Landscape
740 6 21
Огряна от последните лъчи
на залеза в притихналия ден...
Спомни си с топлота за мен;
и просто малко помълчи.
Ще пърхат мислите с крила -
обзети от жадуван плен...
И мигът ще е свещен
ореол, заключил живите слова!
Ще те докосне и ще те гори
на небосвода тъмносин
звезда-самотница с един
зов от мислите ти повторим. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Random works
: ??:??