Огряна от последните лъчи
на залеза в притихналия ден...
Спомни си с топлота за мен;
и просто малко помълчи.
Ще пърхат мислите с крила -
обзети от жадуван плен...
И мигът ще е свещен
ореол, заключил живите слова!
Ще те докосне и ще те гори
на небосвода тъмносин
звезда-самотница с един
зов от мислите ти повторим. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.