Притварям леко очи...
Отново спира дъхът ми
от мисли за времето,
във което със теб
делихме детски мечти,
буреносни победи,
сподавени викове
и спестена любов;
удавени спомени,
неспестени лъжи.
Усмихната сълза във нас
нежно ще проблясне, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up