12 jun 2007, 20:13

Балада за една любов 

  Poesía
777 0 3

Притварям леко очи...
Отново спира дъхът ми
от мисли за времето,
във което със теб
делихме детски мечти,
буреносни победи,
сподавени викове
и спестена любов;
удавени спомени,
неспестени лъжи.

Усмихната сълза във нас
нежно ще проблясне,
напомняйки, че време е
вече да пораснем.
Протегнати напред ръце
при тебе ще ме връщат
с издраскано до кръв сърце,
но все една и съща.

Уж различен ще си...
А и аз се променям.
Но синьото в погледа
тъй познато блести...
Уж различен ще си,
а и аз се променям...
Но съдбите преплетени
кой ли ще раздели?
Сърцето ти с моето
бие в ритъм, нали?...

© Илица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми стихът ти!И този е много е хубав!
    Поздрав!
  • Хубав стих ,Илица!!!
    Поздрави!!!
  • ,,Протегнати напред ръце
    при тебе ще ме връщат
    с издраскано до кръв сърце,
    но все една и съща.''
    Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??