Jun 21, 2017, 11:30 AM

Балада за спомена 

  Poetry
496 0 0
Утрото разплакано се мръщи.
Небето посивяло е от скука.
Ограбен спомен, отново се връща
да заживее скришно тук, при бука.
Ще дойде буря и тя ще отвее
ненужното, на времето в боклука,
а споменът дали ще оживее
забравен, тихо, в някоя пролука?
И никой няма за него да жали.
Изгубен някъде, той ще се рее.
Продавани са всички идеали,
а този смешен спомен за къде е ? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??