Утрото разплакано се мръщи.
Небето посивяло е от скука.
Ограбен спомен, отново се връща
да заживее скришно тук, при бука.
Ще дойде буря и тя ще отвее
ненужното, на времето в боклука,
а споменът дали ще оживее
забравен, тихо, в някоя пролука?
И никой няма за него да жали.
Изгубен някъде, той ще се рее.
Продавани са всички идеали,
а този смешен спомен за къде е ? ...