... както скитах през Балкана,
мечка страх, а мен не страх,
ах! – девойчица горкана
да си плаче, в миг видях,
сенокоска! – тежки букли
под косичниче от лен,
и си глътнах всички букви
в крайчеца на този ден,
тя изхлипа – пътят свърши! –
как тъй свърши? – рекох аз,
и насякох наръч върше,
палнах огъня тозчас, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up