Балканска нощ

9.11.2022 г., 9:02 ч.

Поезия

219 3 2

... както скитах през Балкана,

мечка страх, а мен не страх,

ах! – девойчица горкана

да си плаче, в миг видях,

сенокоска! – тежки букли

под косичниче от лен,

и си глътнах всички букви

в крайчеца на този ден,

тя изхлипа – пътят свърши! –

как тъй свърши? – рекох аз,

и насякох наръч върше,

палнах огъня тозчас,

сетне тръшнах ямурлука

връз дебела туфа мъх,

кукувица ли закука,

или аз преглътнах дъх? –

де да знам какво се случи

из бездънните гори? –

сякаш в мене шавна ручей

и във ва̀лога се скри,

или свирна ми в шубрака

вятърът на крушов лист? –

с третите петли във мрака

бях смирен, блажен и чист,

сетне слънцето възлезе,

тя се скри зад онзи връх,

подир белия ѝ глезен

пътя измълчах без дъх,

тръгна ли и днес в Балкана,

сещам топлата ѝ гръд...

Таз девойчица – горкана! –

дето ми препречи път.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.