Балонът на живота
Изкривеният бод на съдбата
стана труден, съвсем се нащърби.
Някой реже в душата крилата.
Състарена надеждица – хърба –
след мечтите задъхано крета.
Кой посегна на твоята Вяра?
Завеща я на всички, Поете –
най-безценният дар от Вапцаров.
Изтънялата плаха надежда
пак в разкаляно време боксува.
Търси път. Той къде ли отвежда?
Канарата го спря. Колко струва
да достигнеш с мечта хоризонта?
Днес смелчаците вече ги няма.
Замениха живота с балони,
но се пукат... С цинична измама
розов шлифер небето облече,
да изглежда за нас достижимо.
Изтощени от Вяра сме вече,
а лъжата – все тъй непростима.
Бронебойни патрони откриха
и за Нея. Тя изстрела чака.
Родолюбците се изродиха.
А народът ни гине... В батака!
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Здравей, Люси! 😍Започнах да чувам упреци, че пиша все тъжна поезия, но не виждам вина в това. Поетът отразява действителността, в която живее. Благодаря ти, че съпреживя вълненията ми като автор!👍
-
Мария,до болка истински думи! Тъжен стих, развълнува ме!
-
Страхотен асоциативен коментар, Гош! Радвам се, че намина! 🥰Хубави почивни дни ти желая!👍
-
Дааа, бая балони се пуснаха, други сега ни водят, трети, тепърва се надуват...
Човешкият разум е луда работа, та ми изкочи асоциацията с балоните на То, от едноименната книга на Стивън Кинг...
И ми се струва много логично даже.
Поздравявам те. -
Страхотен коментар - искрен, смел, правдив. Благодаря ти, Краси! Гражданската ти съвест е жива, дори и така далече от България! Прегръдка!💖
-
6 милиона вътре и 6 милиона отвън - груба равносметка, при това без война. Животът не е гара за чакане на влакове, които със сигурност ще пристигнат, но не е ясно кога. Животът е едно прекрасно пътуване. А балоните рано или късно ги пукат тези, които са ги надули. Нали знаеш защо на вълка вратът му е дебел, Мария...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
