Изкривеният бод на съдбата
стана труден, съвсем се нащърби.
Някой реже в душата крилата.
Състарена надеждица – хърба –
след мечтите задъхано крета.
Кой посегна на твоята Вяра?
Завеща я на всички, Поете –
най-безценният дар от Вапцаров.
Изтънялата плаха надежда
пак в разкаляно време боксува.
Търси път. Той къде ли отвежда?
Канарата го спря. Колко струва ...