Шутът въртеше любов с кралицата,
вървеше унесен и често се спъваше,
тогава прозвъкваха на шапката му
звънчетата и всички висши особи
от смях си умираха понеже ги чуваха...
Той пееше влюбен, редеше и стихове,
в двореца цареше голямо веселие,
с тази своя любов така ги разсмиваше
в скучното им, аристократично ежедневие..
Докато един ден и по волята на съдбата
шутът излезе от унеса и някак прогледна:
и видя как в гротеска някаква, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up