Nov 29, 2020, 7:53 PM

Банална история 

  Poetry » Other
462 0 0

Шутът въртеше любов с кралицата,
вървеше унесен и често се спъваше,
тогава прозвъкваха на шапката му
звънчетата и всички висши особи
от смях си умираха понеже ги чуваха...

Той пееше влюбен, редеше и стихове,
в двореца цареше голямо веселие,
с тази своя любов така ги разсмиваше
в скучното им, аристократично ежедневие..

Докато един ден и по волята на съдбата
шутът излезе от унеса и някак прогледна:
и видя как в гротеска някаква,
малки дребни душици барабар с кралицата
се забавляваха с него...

и въздъхна душата му, непокварена тъжна
оказа се - смешен, неподходящо обичал
после събра багажа уморен и си тръгна...
И е тихо сега, няма смях в дворцовите градини.

© И.Маркова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??