Банално

Oct 22, 2007, 4:15 PM

Poetry

811 0 21

Просмуква се в душите есента:
от строгата баналност отредено е
листата да се върнат във пръстта.
Ронливо е, не ни достига времето...
Пропукана в тиктакане, нощта
стрелките си забива преднамерено -
дори не ме боли, защото знам,
че мога да съм жива само временно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Банално

Want to read more?

Random works