Банално

22 окт. 2007 г., 16:15

Поэзия

809 0 21

Просмуква се в душите есента:
от строгата баналност отредено е
листата да се върнат във пръстта.
Ронливо е, не ни достига времето...
Пропукана в тиктакане, нощта
стрелките си забива преднамерено -
дори не ме боли, защото знам,
че мога да съм жива само временно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Банално

Искате да прочетете повече?

Предложения