Oct 2, 2020, 11:29 AM

Баща ми 

  Poetry » Phylosophy
618 1 1
Додето чаках да порасна,
баща ми вече остаря.
Тревата с бурени се срасна
и мъката ми тука спря.
Докато мислех, че баща ми
ще поживее още ден,
последна думичка казА ми
на мене- неговият фен.
А думичката беше: Сбогом!
Отвори пъстрите очи.
Тогаз си тръгна тъй...със Богам...
Остави в мене той лъчи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??