Oct 2, 2020, 11:29 AM

Баща ми 

  Poetry » Phylosophy
493 1 1

Додето чаках да порасна,

баща ми вече остаря.

Тревата с бурени се срасна

и мъката ми тука спря.

 

Докато мислех, че баща ми

ще поживее още ден,

последна думичка казА ми

на мене- неговият фен.

 

А думичката беше: Сбогом!

Отвори пъстрите очи.

Тогаз си тръгна тъй...със Богам...

Остави в мене той лъчи!

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво!Ако искаш можеш да прочетеш стихотворението ми за Димчо Дебелянов.
Random works
: ??:??