2.10.2020 г., 11:29 ч.

Баща ми 

  Поезия » Философска
589 1 1
Додето чаках да порасна,
баща ми вече остаря.
Тревата с бурени се срасна
и мъката ми тука спря.
Докато мислех, че баща ми
ще поживее още ден,
последна думичка казА ми
на мене- неговият фен.
А думичката беше: Сбогом!
Отвори пъстрите очи.
Тогаз си тръгна тъй...със Богам...
Остави в мене той лъчи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
: ??:??