Бащина заръка
Обсипана е с тръни младостта ни,
изтръгва тя без жалост душевността ни.
Нима за да ни стигне радостта
ний трябва да преминем в старостта?!
Навярно затова през тези дни,
надигам все по – често своите очи,
тревожно търся сред безбройните звезди
една забравена от моите мечти.
С въпроси аз обсипвам небосвода –
немее той над моята тревога.
И вместо разумът от истина се озари ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up