1 nov 2006, 13:13

Бащина заръка 

  Poesía
1941 0 6

Бащина заръка

 

Обсипана е с тръни младостта ни,

изтръгва тя без жалост душевността ни.

Нима за да ни стигне радостта

ний трябва да преминем в старостта?!

 

Навярно затова през тези дни,

надигам все по – често своите очи,

тревожно търся сред безбройните звезди

една забравена от моите мечти.

 

С въпроси аз обсипвам небосвода –

немее той над моята тревога.

И вместо разумът от истина се озари

в мъгла потъва и в сиви дни.

 

Гръм днес падна от небето,

наруши ми той ритъма на битието.

Очи затворих и видях морето

и стана чудо – то събуди в мен детето.

 

Дух познат ме приближи

и тихо той ми промълви:

“ – Дете си мое, ти, помни –

недей забравяй своите мечти.”

 

Камбанен звън е бащината ми заръка

от унес тя избавя мисълта.

И като светъл лъч прониза мрака,

където озарена мъдрост мен чака.

 

ПРОМЕНЯЙ САМ ЖИВОТА СВОЙ,

БЪДИ В НЕГО ДЕЙСТВАЩ ТИ ГЕРОЙ.

ТРУДНОСТИТЕ С ВОЛЯ ПРЕОДОЛЕЙ,

МЕЧТАЙ, ЛУДЕЙ И ПОВЕЧКО СЕ СМЕЙ!!!

 

© Бояна Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??