* * *

May 3, 2014, 12:29 PM

Poetry » Phylosophy

776 0 1

На децата ми
Откривам се в очите ти, момиче мое!
Съзирам в тях началото.
Частица прах от миналото свое,
неясен щрих по тялото...
Чий ли са били чертите ти,
преди да бъдат мои....
Следи от стъпки правят пътя ни.
Носим корените свои.
Колко хора са се срещнали, живели,
как да изброиш,
и съдбите си са слели... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works