* * *

3.05.2014 г., 12:29 ч.

Поезия » Философска

755 0 1

На децата ми
Откривам се в очите ти, момиче мое!
Съзирам в тях началото.
Частица прах от миналото свое,
неясен щрих по тялото...
Чий ли са били чертите ти,
преди да бъдат мои....
Следи от стъпки правят пътя ни.
Носим корените свои.
Колко хора са се срещнали, живели,
как да изброиш,
и съдбите си са слели... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения