Отражението на клюмналите голи клони в локвата сива -
студени, мрачни и красиви.
Тъга душата ми нежно облива,
изникват моменти далечни, тъжни, сълзливи.
Сиво-белият небосвод през болната зима -
нежен, празен, прекрасен.
Едносекунден Миг от миналото -
кървящ, тъжен, безгласен.
А през Юни спомените не боляха...
А през Ноември ветровете плачеха...
А през Октомври кестените не кървяха...
А през Декември мъглите се влачеха...
-------------------------------------
не мога
искам
да
умра...
небеса цветни, приемете ме,
искам да живея някъде между шарените небеса през зимата
© Никой Никога All rights reserved.
Не ми влиза в работата, но това "Увяхнал Лишей" смени го. Много е гадно. СтуденПовей - както и да е...