Отражението на клюмналите голи клони в локвата сива -
студени, мрачни и красиви.
Тъга душата ми нежно облива,
изникват моменти далечни, тъжни, сълзливи.

Сиво-белият небосвод през болната зима -
нежен, празен, прекрасен.
Едносекунден Миг от миналото -
кървящ, тъжен, безгласен.

А през Юни спомените не боляха...
А през Ноември ветровете плачеха...
А през Октомври кестените не кървяха...
А през Декември мъглите се влачеха...

-------------------------------------
не мога

искам
          да
               умра...

небеса цветни, приемете ме,

искам да живея някъде между шарените небеса през зимата