Вангел (Серафим)
69 50
Nov 4, 2008, 11:10 PM

Бдение 

  Poetry » White poetry
560 0 2

Тихичко лежа в кадифено бяла тиха стая.

Леглото е отпуснало коси по пода.

Разхвърляно като мен и всичките ми мисли.


Светлината се процежда през процепа на завесите.

Образува светла линия там, където тя лежеше,

светла като бледата й кожа, румена под мойте устни.

 

И днес, отново сам, пазарувам мечти

по звездното небе, бледо от сълзи.

Няма никой, няма никой, няма ме...

© Серафим All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??