Вангел (Серафим)
69 50
4.11.2008 г., 23:10 ч.

Бдение 

  Поезия » Бели стихове
561 0 2

Тихичко лежа в кадифено бяла тиха стая.

Леглото е отпуснало коси по пода.

Разхвърляно като мен и всичките ми мисли.


Светлината се процежда през процепа на завесите.

Образува светла линия там, където тя лежеше,

светла като бледата й кожа, румена под мойте устни.

 

И днес, отново сам, пазарувам мечти

по звездното небе, бледо от сълзи.

Няма никой, няма никой, няма ме...

© Серафим Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??