> Не си отива слънцето от мен.
>
>
>
> Георги Братанов
Будува слънцето над мен.
Ту облачни мъгли го крият;
ту залезно сънува ден.
Тъче с душата си килим.
Там всеки цвят е нюансиран,
познат до болка, обозрим...
Свежи мълчаливи цветове ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up