27 sept 2018, 0:33

Бдение 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
490 5 14
> Не си отива слънцето от мен.
>
>
>
> Георги Братанов
Будува слънцето над мен.
Ту облачни мъгли го крият;
ту залезно сънува ден.
Тъче с душата си килим.
Там всеки цвят е нюансиран,
познат до болка, обозрим...
Свежи мълчаливи цветове ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??